За мен

Моята снимка
Здравейте, аз съм Деси, студентка по журналистика, трета година в НБУ. Това е моят блог, чрез който ще споделям личните си писания, произведения, впечатления и терзания, за всичко,което ме вълнува, впечатлява, натъжава и ...абе всичко, за което се сетя! Have fun ;)))

понеделник, 20 юни 2011 г.

Музиката е комуникация - D`Angel


„Музиката е по-възвишено откровение
 от всяка мъдрост и философия.“ – Бетховен

Музиката говори, да! И нейното въздействие отива далеч отвъд разбирането, че когато слушаме бързи ритми се развеселяваме, а бавните ни натъжават. Музиката изразява емоции, предизвиква емоции, вдъхновява ни, свързва ни един с друг. Замислете се, все трябва да имате някой познат, с който сте се запознали именно благодарение на музиката. Било то на концерт на любимата ви група, във интернет форум, а защо не и с диджея в дискотеката, който просто сте попитали за дадена песен. На мен лично ми се е случвало да преходя цялата претъпкана дискотека, за да се добера до диджея, само за да му благодаря, че е пуснал определено парче. Мисля, че този пример показва колко много държа на музиката или по-скоро на стойностната такава. Аз наистина обичам музиката, тя заема голяма част от моя живот и дори и за миг не бих искала да се замисля как щеше да изглежда света без нея. Може би и него нямаше да го има... 

Мисля, че истинският ценител на музиката не бива да се ограничава само с един единствен стил на слушане. Единственият критерии, който трябва да бъде определящ в случая, е музиката да бъде „хубава”, ако въобще това може да бъде определено, като критерии. Смятам, че аз, като такава, именно с това оправдавам слушането си на различните стилове музика. Обичам да слушам рок, поп, аренби, хаус, руска, италианска, испанска, българска музика... Почти всичко, в което не влиза т.н. „чалга” музика. Макар, че сега покрай абитуриентските балове, доста често ми се налага да я слушам от отворените прозорци на скъпите джипове. Е, сигурно и там може да се открият някои стойностни парчета, във всеки стил музика ги има, но просто от многото не стойностни такива е трудно те да се търсят.
Определящият фактор, за слушаната от мен музика, е моето настроение. Моята нагласа, за това как се чувствам и как бих искала да се почувствам. Стиловете музика са като тоалетите за различните случаи, които държим в гардероба. Когато сме на официална вечеря или коктейл, обличаме вечерна рокля, за офиса – костюм, за дискотека – може и нещо по-разголено, за вкъщи – анцуг и т.н. Същото е и при слушането на музика – когато съм тъжна, например, слушам рок балади, тъжни песни, мелодията и текста на които отговарят на моето състояние, когато съм в добро настроение си пускам поп, аренби или хаус парчета, нещо танцувално и весело, което още повече ми повдига настроението. Същото е и при тъжните песни, те още повече ме натъжават и депресират, но просто аз съм такъв човек и предпочитам да си преживя мъката заедно с песента. Докато има хора, които когато са тъжни, именно чрез весели и положителни песни се опитват да забравят за проблемите и да се развеселят. Е, аз не съм от тях. Аз си имам точно определени репертоари от тъжни песни, весели и такива, които ме вдъхновяват в моята плейлиста, една такава например е Rolling in the deep. Тази песен ме зарежда страшно много и мога да я слушам безброй пъти, без да ми омръзне. 

Музиката е комуникация, тя изразява нашите чувства, състояния, желания... Тя казва, това, което ние сами не можем да изречем. Благодарение на музиката, моите близки, приятели и познати, разбират как се чувствам, без дори да се налага да ме питат, само след като ме чуят да слушам дадена песен или видят, че съм я публикувала в социалната мрежа. Ако тя е тъжна веднага следват коментарите „Пак ли си в депресия?;)”, „Какво се е случило?” и т.н. Друг вариант за комуникация чрез музиката е и когато искаме да кажем нещо на някого, да му покажем че изпитваме някакви чувства към него, но някак си не намираме подходящите думи за това. Тогава ние го поздравяваме с песен. Затова не е случайна и мисълта, че „Тайната на музиката е в това, че тя започва там, където думите свършват”.
Както казах вече, музиката заема голяма част от моя живот – сутрин се събуждам с нея, вечер заспивам с нея, докато пътувам в автобуса, отново слушам музика, докато се забавлявам с приятели – пак, дори и когато пиша, именно музиката е тази която ме вдъхновява и ми помага, събуждайки музата в мен. Дори сега, докато пиша това есе, отново слушам музика. Тя е една неразделна част от моя живот, която винаги ще бъде до мен в трудни, весели и тъжни моменти, ще ми помага да ги преживявам, ще ме кара да танцувам, да се смея, да плача и ще ме връща към далечни спомени, места и хора. Както е казал Шостакович: „Любителите и познавачите на музиката не се раждат такива, а се изграждат. За да заобичаш музиката е нужно преди всичко да я слушаш.“ , така и аз – слушам музиката и я обичам. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар