С появата на всяко едно ново средство за масова комуникация, предходното бива леко застрашено и позабравено за момент. Затова то трябва непрекъснато да се обновява и да се измислят нови и нови начини за запазване на аудиторията. Но хората имат нужда и да четат вестници, и да слушат радио и да гледат телевизия. Затова радиото не успя да измести вестниците или пък телевизията – радиото. Но тук вече идва мястото да спомена интернета. Интернет пространството е мястото където всички медии се събират в едно. В интернет ти можеш да прочетеш онлайн изданието на почти всеки вестник, да слушаш на живо което си поискаш радио или да изгледаш запис от любимото си телевизионно предаване или сериал. Дори нещо повече. В интернет ти можеш да учиш, да се забавляваш, да общуваш, да правиш, каквото си искаш... Можеш дори да живееш. Да водиш един виртуален живот, за който винаги си мечтал и той да няма нищо общо с реалния ти такъв. Точно това предимство на интернета, като средство за масова комуникация и разпространение на информация, а именно – свободата, го прави велик и непобедим. Интернетът е едно хипер голямо пространство, в което потребителите имат цялата свобода и поле на изява. Там освен, че могат да гледат телевизионния материaл, те могат и да го коментират. А има и кой да ги чуе и да им отвърне и така да се създаде един дебат. Докато това все още няма как да се случи ако си седите на дивана и гледате поредната политическа изява по новините, с която не сте съгласни. Колкото и силно да викате, водещият едва ли ще ви чуе и ще ви даде думата. Но нищо не се знае, за напред може и това да стане реалност.
Чрез блоговете и социалните мрежи всеки един индивид може да изрази своята позиция, гледна точка, настроение или намерение. Може да го направи легитимно или анонимно. Това е свободата. Той сам избира. В някои телевизионни предавания също може да изразиш позиция, но там няма как да си скриеш лицето. Докато в интернет ти можеш да се казваш Пенчо или Пенка, можеш да си мъж, можеш да си и жена, можеш да си на 13, можеш и да си на 50, можеш да си всичко, каквото си поискаш. Имаше една театрална постановка „Никой не знае, че съм куче”, в която ставаше въпрос точно за това – интернет пространството и фалшивите самоличности в него. И изводът, че в интернет никой не знае, че си куче. Но според мен точно тази свобода в интернета е прекалена, а в някои случаи може да се окаже и опасна.
Друго предимство на интернета пред телевизията е времето. Докато новинарските емисии имат няколко часа за да подготвят емисията си, то интернет пространството разполага с цялото време на света. Социалният живот, всички процеси и събития се случват толкова динамично и бързо, че телевизията няма тази възможност да ги съобщи моментално и директно, тъй като новинарските емисии са фиксирани. Докато в интернет има хора, който следят точно за това, когато една новина се случи, тя вече да е написана в някой сайт. От там телевизията вече няма да е актуална, ако съобщи нещо, което зрителят вече е прочел или видял в интернет.
Но за предимствата и недостатъците на интернет и телевизията може да се изпише много. Ясно е, че когато една епоха се сменя с друга, то тя носи със себе си своите нови ценности, явления, потребности и технологии. Както за всеки влак си има пътници, така и за всяка една медия си има публики. Аз смятам, че все ощe има хора от по-старите поколения, които дори не са чували за интернет пространството. Те си четат вестниците, на хартиен носител, гледат си турските сериали, на малкия екран и нямат такива сериозни проблеми, като младите хора днешно време – коя снимка да си сложат на профила във фейсбук и какъв статус да си напишат. Смятам, че докато все ощe има такива хора, няма за какво да се притесняваме, че интернетът ще измести телевизията. Обаче, когато започнат да измират вече, ще трябва да се позамислим какво да направим за да запазим телевизията, като медия и да върнем младото поколение към нея. ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар