За мен

Моята снимка
Здравейте, аз съм Деси, студентка по журналистика, трета година в НБУ. Това е моят блог, чрез който ще споделям личните си писания, произведения, впечатления и терзания, за всичко,което ме вълнува, впечатлява, натъжава и ...абе всичко, за което се сетя! Have fun ;)))

понеделник, 20 юни 2011 г.

Бог е невинен - сценарий за филм от D`Angel


Ангел стои на върха на една скала, държи намачкан лист хартия в двете си ръце и с треперещ глас чете:
„За всичко, което се случва на тая земя,
за всяко нещастие, неблагополучие,
за живота, случилия се...
Искам да кажа на мойто момче:
Сине, Бог е невинен!...”
Една сълза бавно се стича по бузата на момчето. Той сгъва намачканият лист хартия, прибира го в джоба на скъсаните си дънки, изтрива сълзите и забързано тръгва по пътечката надолу по скалите.
Ангел задъхан влиза в къщи, където майка му седи на масата и го чака за вечеря. Още от вратата момчето поглежда към нея и с насълзени очи я пита:
-         Мамо къде е татко? Мамо, татко ще се върне ли?
-  Хайде Ачо измий си ръцете и сядай на масата, че супата ще изстине.
- Мамо, стига вече! Искам да знам! Вече съм на 10 години! Кажи ми истината! – ядосан Ангел крещи на майка си.
Мария става от стола, отваря едно шкафче. Вътре има парче хляб, бурканче с мед, малко сол, наполовина пълно шише с олио и кутия с цигари. Изважда последната цигара и нервно я запалва.
-         Ачо, ти знаеш, баща ти много пиеше... Но той беше добър човек и много те обичаше. Мислех си че обича и мен... Но той ни остави самички с теб да се мъчим...
Мария прегръща силно Ангел и се разплаква.
-         Мамо той жив ли е? – несигурен той поглежда в разплаканите очи на майка си. Защо никога не ми говориш за него и криеш истина от мен? Кажи ми искам да знам всичко.
-         Не знам Ачо, не знам... – тежко въздиша Мария. Станах една сутрин и него го нямаше. Единственото, което беше оставил  е писмото за теб, което ти дадох. Нищо повече.


Тази вечер Ангел си легна без да вечеря. Както всяка нощ, той дълго стоеше сам в празната стая, загледан през прозореца, плачеше и се молеше баща му да е жив и някой ден да го открие. „Моля те Господи, върни ми го!” – така завършваше молитвата си всеки път. Лягаше си в студеното легло, въртеше се и мечтаеше.
Майка му също не спеше в другата стая. Тя също плачеше скришом от сина си и тайно се молеше да издържи. Поне тя да издържи. „ Ти се предаде много рано... Защо Господи, защо ми го причиняваш това? Точно на мен? Защо? Ами ако и аз се предам? Ами ако и аз се гръмна и изчезна? Кой ще гледа сина ни? Кой? Ако имаше Бог, той нямаше да позволи това! Няма Бог! Няма Бог!!!! Няма!!!!!!.......” – опитваше се да крещи Мария, но нямаше сили. Давеше се в сълзите си и изморена на края заспиваше.
На сутринта Мария изпрати Ачо за училище и се запъти към кварталния магазин. Мария гледаше жално и гладно към отрупана витрината с кашкавал, сирене и всичко останало.. Тя гледаше цените, а в ръката си стискаше последните 5 лева.
-         За вас какво да бъде? Госпожо?!
-         3 яйца, една бучка сирене, кисело мляко и един хляб.
-         4 лева и 30 стотинки.
Мария подаде 5 лева, взе торбичката, рестото и се запъти към вратата. Загледана в касовата бележка, на входа забързан мъж я блъска и тя изпуска торбичката.
-         Извинете. – каза мъжът и я подмина.
Мария вдигна плика от земята, излезе от магазина и се запъти към вкъщи. Когато тя се прибра, отвори плика и видя, че две от яйцата са счупени. Ядосана тя извади здравото яйце и го удари в стената. Мария се свлече на земята и заплака. „ Господи, не издържам повече! Господи, ако те има, дай ми сили!...” – крещеше Мария и плачеше.
Часът е 12:30, бие звънецът, свършва последният час.
-         Деца, не забравяйте за родителската среща утре. Държа на присъствието и на двамата родители. Ще обсъждаме...
-         Госпожо – прекъсна я Ачо – моят баща няма да може да дойде. Той е на командировка извън града.
-         Добре Ачо, няма проблем тогава, извикай само майка си.
Натъжен и замислен, Ачо си тръгна към вкъщи. От далеч Ангел вижда линейка на улицата пред дома му. Затичва се. В главата му се върти образа на майка му.
-         Какво става? Каква е тази линейка? Къде е мама??? – пита задъхан Ангел.
В този момент вижда как двама мъже изнасят на носилка тялото на майка му. На улицата започват да се струпват все повече и повече хора. Всеки наднича и разпитва останалите за случилото се.
-         Синко, съжалявам много за майка ти. Направихме всичко възможно по силите си, но не успяхме да я спасим. – казва притеснено един от лекарите.
-         Остави ме!!! Ти не си ми баща! Не ми казвай синко! – изкрещява Ангел и облян в сълзи се затичва към скалата, близо до къщата.
Няколко съседки хукват след него, но не успяват да го догонят. Момчето отива на любимото си място, на върха на скалата.
-         Защо Господи, защооооо??? – крещеше малкият Ангел.

След 10 години...

-         Аре бе Ангеле докога ще те чакаме? – провиква се едно момче от групичка, събрала се в някаква изоставена постройка.
-         Чакай че имах среща с един „клиент”. Успях да му пробутам оная трева за 20 кинта. – отвръща Ангел.
-         Браво. Взе ли нови игли?
-         Да.

Момчетата бързо загъват ръкавите, стягат ръцете си с някакъв ластик, забиват спринцовката и вкарват поредната доза хероин в кръвта си. Така преминаваха дните на Ангел. Без да усети, той се беше превърнал в наркозависим. Той вече не вярваше в Бог. Не се молеше и не мечтаеше. Надеждата за баща му беше умряла.
Ангел лежи на леглото, загледан в тавана. Той не мисли за нищо. Просто лежи и гледа. Телефонът му извънява.
-         Ало?
-         Ачо, Филип е. След 30 минути да си на ъгъла. Ще те водим на купон и сме ти приготвили една изненада. Айде.
-         Чакай бе. Каква изненада? Ало?
-         ...
Ангел стана от леглото, отиде в банята, изми очите си и се загледа в образа в огледалото. Изми зъбите си, обръсна се, сложи си одеколон и излезна.
-         Аре бе Ангеле, цял живот все те чакаме.
-         Къде е купона?
-         Хайде тръгвай, ще видиш.
Момчетата се запътиха към определеното място – една къща близо до скалите, където Ангел като малък доста често ходеше. Те отиваха на рожден ден на едно момиче. Когато пристигнаха на купона, те влезнаха първо в тоалетната за да вземат поредната доза.
 Всички са пияни, надрусани и напушени. Музиката е силна и внушаваща. Едно момче шмърка в тоалетнaта кокаин, други трима пушат марихуана в един ъгъл. Едно момиче повръща на двора, други двама се натискат в спалнята.
-         Е каква е изненадата? – пита Ангел.
-         Едно момиче, пич. Ела.... Виж я, не е ли готина?
-         Е кво? Готина е, и кво?
-         Действай. Твоя е.
С чаша в ръка Ангел се отправи към момичето, което стоеше само на масата и пиеше водки. На екс.
Чукаш ли се?
Силвия погледна учудено Ангел.
-         За наздраве? – допълни Ангел.
Момичето се засмя и протегна чаша за наздравица. В следващият момент извади от джоба на дънките си прозрачно пликче с бял прах, личната си карта и една банкнота. Начерта две линии на масата. Сви банкнотата и започна да шмърка.
-         Как се казваш? – попита Силвия.
-         Ангел. А ти?
-         Дявол. Ха ха ха... Искаш ли да да си ходим, тук нещо не ме кефи?
Двамата напуснаха купона и се отправиха към неизвестна посока.

1 месец по-късно...

Сутрин е. Ангел лежи на леглото и мисли. За Сиси. Изпитва хероинов глад, а вече няма пари. Няма и марихуана, която да продаде. Телефонът извънява. SMS. От Сиси: „Ачо бременна съм!!! Трябва да намериш пари за аборт!”. Уплашен Ангел набира с треперещи пръсти номера на Силвия.
-         Сериозно ли говориш? Нали не се шегуваш? Моля те кажи, че се шегуваш.
-         Не, Ачо направих си тест за бременност тази сутрин. – разплакана отговаря Силвия.
-         Ами какво ще правим сега? Аз нямам пари. От къде да намеря?
-         Не знам, не знам, просто намери.
-         Слез пред блока, сега идвам.
Ангел затваря телефона и хуква към блока, в който живее Силвия.
Объркан той тича по улицата и мисли. Спира за секунда, бърка в джоба на якето за да извади цигара. Някакво смачкано листче пада на земята. Ангел го взима, разтваря го и вижда, че това е писмото от неговия баща. Прибира го отново в джоба, разплаква се и с всичка сила се затичва към блока на Силвия. Тя стои, трепереща отпред и плаче. От далече Ангел се провиква:
-         Сиси, обичам те. И ти ме обичаш. Ние ще имаме дете. Няма да правиш аборт. Това е нашето дете. То е Божи дар. Аз няма да бъда като моя баща. Моето дете ще има баща! И това ще съм аз!
Силвия се усмихва и силно прегръща Ангел.
-         Обичам те, Ачо. Благодаря ти. Аз мислех, че не го искаш. Благодаря ти Господи.


1 година по-късно...

Силвия вече е родила. Момче. Казва се Божидар. Тя стои с детето в ръце и гледа през прозореца. На улицата спира кола и от нея слиза Ангел. Затичан, той влиза в къщата и силно прегръща Силвия и детето. Ангел се прибира от едногодишно лечение в комуна за наркомани. Излекуван и напълно изчистен от наркотиците, той започва живота си на чисто. Вярата в Бог отново се е възвърнала в него.
Няколко месеца по-късно Ангел открива, че има рак на черния дроб, в следствие от развития хроничен хепатит С. Ангел скрива от Силвия за болестта. Живеят щастливо още една година, която Ангел напълно отдава на малкият Божидар. След това Ангел умира.
На погребението няма много хора. Всичките приятели на Ангел вече отдавна са починали. Силвия е облечена в черно, с черни очила, които скриват очите и пълни със сълзи. В ръцете си държи малкият Божидар. Тя изважда някакъв лист хартия - единственото нещо, което Ангел оставил преди да си отиде. В него пишело: „Обичам те Силви. Благодаря ти за за всичко. За живота, макар и кратък, който ми подари. И най-вече за Божидар. Намери сили да прочетеш стихотворението, написано по-долу от баща ми, на моето погребение. След това го дай на Божидар. Целувам те. Дръж се!”
С треперещ глас Силвия зачела:
„За всичко, което се случва на тая земя,
за всяко нещастие, неблагополучие,
за живота, случилия се...
Искам да кажа на мойто момче:
Сине, Бог е невинен.
Всичко е защото хората се държат
едни други като с кучета.
Всичко това наоколо
го правят хората.
Борят се да говорят
докато ангелите мълчат.
Спорят  докато истината плаче,
а мойто момче,
Бог е невинен,
Докато истината минава на пръсти
помежду демоните,
които се кръстят.
Бог е невинен, Сине.
А ти вземи и измий
всичко наоколо от себе си.
И помни, че хората сине са червеи,
които се мислят за змии.
Погледни наоколо и ще видиш
толкова много неща, още
толкова много неща, сине.
За да разбереш това,
което искам да изкрещя:
Бог е невинен, момчето ми.
Всичко е заради хората.
И най-големият грях, момче
е да бъдеш като тях.
Да бъдеш като тях!” *


 *Откъс от стихотворението на Мартин Карбовски „Бог е невинен”

Няма коментари:

Публикуване на коментар