Часът е 06:00.
Будилникът над главата на Иво извънява.
Трябва да става. За лекции.
Едвам отворил очи, той става бавно и се запътва към банята. Измива очите си, зъбите, бръсне се и отива в кухнята.
Отваря хладилника, но уви – той е почти празен.
Ядосан Иво го затваря и започва да обува маратонките. Няма да се закусва.
На вратата още, бърка в джоба на дънките и изважда шепа стотинки. Последните. Припечелени от нощните продажби на вестници по булевардите на София. Явно и за билет няма да има.
На вън още е тъмно. „Дано не се качи контрола” – моли се Иво, докато чака на спирката автобуса.
В автобуса си мисли за дългия ден, който го чака, с надеждата да свърши добре.
Пристига в университета... Тръгва си...
Купува от будката един вестник с обяви за работа – ще трябва да се изкарват пари, няма как. Загражда две, които са по неговата специалност – трябва вече да спре с почасовите и да се захване с нещо сериозно.
Запътва се към посочения адрес. И почуква на вратата на офиса...
След като работодателят разбира, че Иво няма никакъв стаж по специалността, направо му се изсмива в лицето и го отпраща.
Леко отчаян, но все още амбициран да си намери работа, Иво не се отказва. Само, че вече е време за обяд, а той даже не е и закусвал. Отива в най-близкото заведение, с надежда да хапне нещо малко. 
И най-вече евтино. Уви! Най-евтиното в менюто за ядене е една салата, която е 4,59 лв. Иво преброява стотинките – 1,36лв. И за кафе няма да има.
Излиза гладен и още по-амбициран да успее на следващото интервю за работа. Трябват пари!
„На първото място нямах успех, на второто може и да имам” – мислеше си Иво, гледайки високата бизнес сграда.
Да, ама не! И тук Иво нямаше успех! „Нямате стаж, съжалявам.” – с тези думи работодателят изпрати нашият герой.
А той с наведена глава и невъобразимо ядосан си мислеше: „Как да имам стаж, като никъде не искат да ме вземат на работа? Къде да го направя този стаж???”
По път за спирката, телефонът на Иво извънява. Негови познати го канят на купон. Щяло да бъде много яко и щели да му помогнат да забрави за проблемите. Недостатъчно убеден, че утре ще може да стане за лекции, Иво се съгласява и отива на купона.
Там го посрещат приятели, които още от вратата го привикват на терасата, за да изпушат заедно един „коз”. Иво се съгласява, с идеята, че настроението му ще се пооправи. Поне за днес. За тази вечер. Пък утре ще му мисли.
Напушени и доста развеселени момчетата се връщат обратно на купона. Изпиват няколко бързи водки, защото устата им е леко пресъхнала. След това, някаква група непознати момчета на Иво, му предлагат нещо бяло. Кокаин? Амфетамин? Никой не знае. Продават го за „кока” – 120лв. за грам.
Черпят го, понеже е нов клиент – първият път винаги е безплатно. Дават му прозрачното пликче с белия прах, като го инструктират да се почерпи малко и да им го върне после.
Иво, доста замаян и неадекватен вече, отива в тоалетната. Изшмърква две линии и излиза. Пие една водка на екс и решава да си тръгва от купона. Вече е доста зле. В суматохата обаче той забравя да върне пакетчето бял прах на собствениците. Те обаче – не!
Веднага го настигат още във входа и започват да го удрят с юмруци. Свличат го на земята.
После с ритници. В корема. В главата....
Иво лежи, безжизнен на пода, а от главата и устата му се стича кръв. Те взимат пакетчето бял прах от джоба на дънките му и си отиват. Връщат се обратно на купона. Иво също си отиде. Но не от купона. Отиде си завинаги.
Държавата е България.
Мястото е Студентски град.
Снимките са инсценирани.
Но реалността е такава!
Чудесен фоторазказ!!!
ОтговорИзтриване