В една песен на групата „Трамвай №5” се пее „Не знае никой преди колко века разбудила е тя човешкото в човека..”, „човека тя привързва към човека..”. Да, става въпрос за усмивката. Усмивката не струва никакви пари или кой знае какви усилия, но тя ни дава много. Тя обогатява този, който я получава, без да ощетява този, който я дава. Тя трае само миг, но споменът за нея може да трае цял живот. Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния. Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата. Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце. Именно този, който не се усмихва, най-много има нужда да получи твоята усмивка.
Колко пъти на ден се усмихваш? Два? Три? Може би десет? Няма значение, важното е да е искрена, да е от сърце, да идва от вътре. Когато тя е фалшива, изкуствена или иронична се познава много лесно. Да тя пак е усмивка, но не твоята, някак си не стои на твоето лице. В България сякаш сме свикнали по-често да се присмиваме, отколкото да се смеем. Да се преструваме, че сме щастливи, че сме добре, че всичко е ОК. Но за да се усмихнеш не ти е нужна кой знае каква голяма причина, да си богат, известен или да е световният ден на усмивката, напротив – усмивката е най-ценна именно когато не си много ок, но имаш силите да се усмихнеш. Да кажеш не съм богат, не съм известен, не съм и много щастлив, но имам семейство, приятели, здрав съм, жив съм. Усмихвам се!
Това, че живеем в един труден и забързан свят и човек няма време дори да се усмихне, изобщо не е така! Напротив – винаги има време да се усмихнеш. Събуждай се с усмивка, вдигай телефона с усмивка, човекът отсреща ще я види в гласа ти, усмихвай се на всеки, на улицата, в автобуса, в магазина. Бъди сигурен, че освен че твоят ден ще стане по-хубав, по-лек и усмихнат, ти ще направиш деня и на другите такъв. Не се страхувай да даряваш усмивки, никой не ги отказва, въпреки че не винаги ти отвръщат. Усмивката е нещо обикновено, което помага по необикновен начин.
Представете си поредният лош ден... Събуждате се след кошмар и виждате, че будилникът не е звъннал, а закъснявате за работа. Още от сутринта всичко върви наопаки. Опитвате се да си оправите косата, но тя стърчи непокорно в различни посоки. Накрая я връзвате, само и само да спестите още някоя мъчителна минута пред огледалото. Излизате и още от входа сте намокрени от невнимателни шофьори в дъждовния ден. Искате да влезете в колата колкото е възможно по-бързо, но ключовете не искат да се покажат от чантата. По някое време отивате в офиса и разбирате, че това ще е най-натовареният ден от седмицата. Нищо не може да ви помогне в този момент... Освен усмивката. Докато си седите намръщени до високата купчина от папки, забелязвате как един колега наднича зад компютъра си и доста настоятелно ви се усмихва, дори и глупаво. Но някак си това те кара и ти да се усмихнеш, поне за миг да забравиш за купчината папки и работата, която те чака, да се сетиш че може и да си на работа, денят да не е започнал много добре, но може би утре те чака едно много по-добро утро. И така някак си една усмивка може да промени деня ти, настроението ти, живота ти.
Не трябва да забравяме, че колкото и да ни е трудно понякога, колкото и да ни се струва, че положението не може да стане по-зле (а то винаги може), то със сигурност може да стане по-добре. И то само с една единствена усмивка, получена от някого или дадена от нас. Някак си по-лесно е да се усмихваме, отколкото да се мръщим, усилието е по-малко. Все пак необходими са ни едва 17 мускула за да се усмихнем и почни три пъти повече за да се намръщим. Keep smiling and go ahead!
Няма коментари:
Публикуване на коментар