Според Конфуций човекът, търсещ всичко в себе си е съвършен, а този, който го търси в другите – нищожен. Какво е съвършенството и съществува ли изобщо то? Това е въпрос, на който само един съвършен може да отговори. Според мен няма съвършени хора, съвършен е само Бог. Ние цял живот се стремим към съвършенство, но мисля че все пак не ни е дадено да го достигнем. Съвършеният човек е безгрешен. Няма безгрешен човек, следователно няма и съвършен. Всеки прави грешки. Ние сме на този свят за да грешим, да се учим от грешките си и от тези на другите, да ги търсим в себе си, а не в другите. Това е дългият и труден път на съвършенството, по който всеки се опитва да върви.
Българската поговорка „Това, което сам си направиш, никой друг не може да ти го направи” е много подходяща за случая. Всичко, което се случва в твоя живот, малко или много зависи само и единствено от теб. Може би съвършенството се крие именно в това да осъзнаеш, че ти си шедьовърът на собствения си живот и че всичко в него зависи преди всичко от теб самия. Когато човек е достатъчно сигурен в себе си и в собствените си възможности, когато очаква от себе си нещо голямо и вярва, че е способен да го постигне, той наистина би могъл да го постигне. В този ред на мисли мисля, че поговорката „Когато много силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства за да го постигнеш” е доста на място. Да, според мен понякога наистина се получава така.
След като вече уточних, че според мен не съществуват съвършени хора, нека погледнем другите, а именно несъвършените. Това сме всички ние, това си ти, това съм и Аз. Всички имаме недостатъци и всички правим грешки, важното обаче е да осъзнаваме и да търсим причината за това само и единствено в себе си. Когато нещо се обърка, първо погледни себе си, осъди себе си, а не другите. Кажи „извинявай сгреших, не съм прав”, а не „ти си виновен”. Нищожните хора никога не са виновни, те винаги търсят и намират причината в другите. За тях виновник за неуспеха е съдбата, родителите, учителят, който имал своите любимци, а той не бил сред тях, шефът, който никога не го забелязъл, приятелите, затова че не разбират чувството му за хумор и така нататък. Списъкът е безкрайно дълъг и вината винаги е в някой друг.
Човек не се ражда съвършен или нищожен. Той сам избира по кой път да тръгне, дали по трудния и дълъг път на осъвършенстването или по по-лесните, всички останали. Човек сам решава какво да прави с живота си и как да го живее, той сам държи химикалта и пише своята история. Никой няма правото да му я отнеме и да започне да пише вместо него. Хенри Форд е казал „Независимо дали си мислите, че можете или че не можете, и в двата случая сте прави”. Когато човек не иска да направи нещо той е пособен да измисли хиляди причини да не го направи, също може да измисли и безброй много оправдания за това, защо нещо не се е получило. Но когато намериш тези причини в теб самия, това вече те прави „по-голям” човек, със стремеж към съвършенство. Не трябва да се страхуваме от съвършенството, така или иначе ние никога няма да го достигнем. ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар