Очите, мокри от сълзи
виждат само теб и твоите
удари, нанасяни върху мен.
Сърцето, изтръгнато и
захвърлено някъде там,
вече не бие.
Умът, изгубил се
по пътя на любовта.
Любов, която прилича
повече на лудост.
Лудост, която ме кара
да изкрещя.
Болеше ли те,
когато го правеше?
Поне малко?
Болеше ли?
Колкото повече те намразвам,
толкова повече те заобичвам.
Колкото по-голяма е болката,
толкова по-силно е желанието
да се върна.
Да се върна и да
получа от същото,
само, че повече,
по-силно и по-дълго.
Кажи ми, че си влюбен,
така както аз,
кажи, че ме мразиш.
Аз знам, че това означава,
че ме обичаш.
Знам го!
Няма коментари:
Публикуване на коментар