За мен

Моята снимка
Здравейте, аз съм Деси, студентка по журналистика, трета година в НБУ. Това е моят блог, чрез който ще споделям личните си писания, произведения, впечатления и терзания, за всичко,което ме вълнува, впечатлява, натъжава и ...абе всичко, за което се сетя! Have fun ;)))

сряда, 18 май 2011 г.

Усет за време - D`Angel

Какво е време? Ако никой не ме пита, знам какво е време. Ако трябва да обясня на питащия – не, не знам.” – Свети Августин. Времето е едно от най-ценните блага, с които можем да разполагаме и да имаме. Ако имаме време, ние сме способни да постигнем всяка една цел, която си поставим. Времето е абстрактно понятие, ние не можем да го докоснем или да го видим. Но можем да го измерваме, в секунди, минути, часове, дни, месеци, години и т.н. Ние не можем да го спрем или да го задвижим. Времето е тук и сега. То продължава да тече и никога няма да спре. Дори батериите на нашия часовник да се изтощят, времето ще продължава да си тече и да отмерва секундите и часовете. Дори и да не ни се иска да преместим календара от датата на рожденния ни ден, това няма да попречи на дните да отминават.
Но да имаш само време не е напълно достатъчно. Трябва да притежаваш и усет за време. Трябва да умееш да усещаш времето, да го използваш правилно и да го цениш. Усетът за време не е заложен с нашето раждане. Той се придобива постепенно с нашето израстване. С раждането си, едно бебе не е способно да разбира времето, да го усеща и да го измерва. То не познава цифрите, не влага смисъл в непрестанното местене на стрелките и тракането на часовника. С течение на времето ние започваме да придобиваме този усет за време и да го развиваме. Започваме да ценим времето си и да се стремим да го управляваме. Започваме да следим стрелките на часовника и да бързаме за някъде, защото времето все не ни стига. С нашето израстване свободното ни време започва да става все по-малко и по-малко и да ни трябва все повече и повече.
Усетът ни за време се променя в различните ситуации. В случаите, когато чакаме някого за среща или стоим на дългата опашка за да платим тока, сякаш времето тече доста по-бавно от обичайното. В случаите, когато сме изнервени и непрекъснато поглеждаме към часовника, а той сякаш е спрял, усетът ни за време леко ни подвежда - времето минава бавно, когато го следим. В обратният случай пък, когато ни е приятно и сме спокойни, когато сме с любимия човек например, времето минава сякаш неусетно и никога не стига – отново усетът за време ни подвежда. Ето това е тънката разлика между понятието време и усетът ни за него. Времето винаги си тече с едни и същи темпове, никога не спири и никога не се забързва, просто усетът ни за време се променя.
Ако погледнем по-обширно на понятието време, като епоха например, също можем да забележим някои различия в усета ни за него. Има хора, които са доста далеч от времето, в което живеят. Хора, които отказват да приемат и да разберат новите технологии и развиващия се свят. Тези хора са избрали за себе си да живеят в един друг свят, малко или доста по-назад във времето. Обратният пример пък са хората, които се опитват да изпреварят времето. Например съвременните тийнейджъри, които толкова бързат да порастнат. Като обобщение за това Шекспир е казал: „Времето върви различно, за различните хора.”
Според мен не трябва нито да прибързваме, нито да изоставяме назад във времето. Не трябва да се стремим да го изпреварваме или да го спираме, а да вървим напред заедно с него. Времето винаги ще го има и то винаги ще си тече с едни и същи темпове, независимо от нашите изоставащи календари или пренавити напред часовници. Нещото, което трябва да контролираме е усетът ни за време. Трябва да се стремим да използваме времето си ползотворно и да го ценим, защото „който е спечелил време, той е спечелил всичко”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар