Усет за пространство - D`Angel

Пространство. Какво е то? Къде е то? Можем ли да го докоснем? Можем ли да го обясним? Може би малцина от нас са се замисляли и са си задавали тези въпроси. Ние сме сигурни, че пространството, като понятие съществува, но когато се опитаме да го обясним срещаме леко затруднение.

И така, днес, загледана някъде там в пространството, аз се мъча да го обясня. Виждам го, то е тук, навсякъде около мен. Аз съм някъде в него и то е някъде в мен. Поглеждам на ляво, на дясно, обръщам се и го виждам. Знам че е тук и че го има. Има пространство и то е в стаята ми, на терасата, навън, навсякъде. Безкрайно е. Всичко извън него е непознато и може би не съществува. Пространството е отношението на ориентация спрямо съществуващите „неща”. Без наличието на отделни „неща” пространството не би могло да съществува. Пространството се споделя едновременно от много живи същества. Всички те се нуждаят от ориентация и адекватна адаптация за да оцеляват в него. Нуждаят се от усет за пространство. В някакво отношение животните надминават човека по вроденото умение да се ориентират и да оцеляват в пространството. При хората това умение се придобива и развива в продължение на времето. Въпреки че обитават едно и също природно пространство, човекът и животните нямат един и същ пространствен опит.

Едно от най-опростените разграничения на пространството е двумерното деление на вътрешно и външно пространство. Вътрешното пространство, това е нашето лично, собствено пространство и всичко извън него е чуждо, непознато и попада в графата външно пространство. Много често хората употребяват израза „не ми нарушавай личното пространство”. Това разбира се, не бива да се разбира буквално, защото няма точно определени и измерими граници от къде до къде се разпростира личното ни пространство. Външното пространство също е неизмеримо и неопределимо. Няма ясна граница къде точно свършва пространството и започва т.н. отвъд него. С очите си ние не сме способни да видим тази граница и да надникнем отвъд пространството, но също така и не сме сигурни за неговото съществуване. Пространство е представа за нещо съществуващо извън нас, то не се възприема за нещо пълно, а като такова, което може да бъде изпълнено.

Друго разделение на пространството според мен е на реално и нереално. Нереалното пространство е именно интернет пространството, където много от съвременните тийнейджъри живеят. В това свое виртуално пространство те живеят, уреждат си срещи, общуват, играят, дори отглеждат виртуални домашни любимци и ферми. Усетът им за реалното пространство намалява и се свива единствено само до мониторът, който толкова малък, побира едно огромно нереално пространство във въображаем свят. Представата за реалния свят на хората, които прекарват живота си във виртуалния, се изкривява и те престават да забелязват живите хора и природа около тях. Те почти забравят да се хранят, да дишат и да живеят. Доказателство за това е една корейска двойка, която уби тримесечното си бебе, докато перфектно отглеждаше виртуалното си такова.

Като трето разделение на пространството може да бъде на въздушно и земно. Въздушното пространство е това, което е над нас, небето, въздухът, облаците. Земното е всичко това под него, това, което е на земята. Общо взето където и да сме, ние сме заобиколени от пространство, било то външно, въздушно, лично, интернет и прочие. Нещото, което трябва да направим е не да се опитваме да го докоснем, да надникнем отвъд него или да го обясняваме. То е тук, има го и това е факт. Трябва да се стремим да го усещаме и да развиваме усета си за него.