Чувство за мярка - D`Angel

Да умееш да правиш нещата с мярка е изкуство. Но ние хората сякаш не владеем това изкуство. Винаги сме изкушени да прекрачим тънката граница между допустимото и прекаленото. Винаги искаме още и още, винаги си казваме, че може още малко. Този наш стремеж към „още и още” доста често  ни кара да прекаляваме и да прекрачваме границата.                                                               

Често ни се случва да минаваме мярката, независимо дали става въпрос за ядене, пиене, удоволствие, говорене, печалба, загуба или гняв. В стремежа си да се докажем, да сме в центъра на вниманието, да покажем, че сме нещо повече от другите или просто да защитим принципите си, ние доста често прекаляваме. След втората чашка, когато вече сме пияни, ние продължаваме да пием, защото другите пият, защото ни е хубаво и искаме да ни стане още по-хубаво. След поредната загуба в казиното, ние продължаваме да залагаме и да губим повече, в стремеж да спечелим малко. Но почти винаги това води до обратния ефект. Нещо е хубаво когато е с мярка, когато се прекали то губи ефекта си. Ефекта се превръща в дефект. Изкушението е водещо у човека, той винаги е воден от това чувство да изпита удоволствие и с всеки следващ път то да е все по-голямо и все по-продължително. Не се задоволяваме с достатъчното, необходимото, а винаги искаме повече и повече. Може би цивилизацията е виновна, че сме загубили тази мярка. И то е защото лакомията – в пряк и преносен смисъл – най-много е развита у човека. За него няма някаква определена доза, мярка, или той просто не я знае. В следствие на тази нарушена мярка или по точно на липсата на такава хората стават алкохолици, наркозависими и дори убийци. Човек веднъж загубил чувството си за мярка, никога не може да го върне. Прекрачил веднъж границата на допустимото, тя става все по-широка и по-далечна за него, започва да си позволява и да прекалява все повече и повече, докато тя не изчезне завинаги.

         А човекът с чувство за мярка знае кога да спре, кога да замълчи и кога да продължи, знае къде е невидимата граница между допустимото и прекаленото и не я прекрачва. Гърците не случайно са казали, че последният и най-голям дар на Боговете за човека е чувството за мярка. Трябва да имаме мярка във всичко, дори и в скромността си. Но за жалост в днешно време са доста малко хората, притежаващи това чувство.

От друга страна пък стои твърдението, че ако човек никога, дори за миг не загуби чувството си за мярка, може и никога да не се почувства щастлив. Доказано е, че хората, които са по-  освободени, тези, които не си поставят граници и живеят за мига, са по-щастливи от тези, които се ограничават и са по-сдържани. Понякога човек наистина има нужда да се отпусне, да излезе от границите на нормалното и баналното и да се почувства свободен. Ако човек желае да оцелее във Вселена с безкрайни размери, то той не може да си позволи лукса да има чувство за мярка.

Но в края на краищата при всеки човек чувството за мярка е индивидуално и различно. Той сам за себе си трябва да си постави границите на допустимото и да реши дали изобщо да има такива. Но все пак според мен е добре човек да има някакви граници и чувство за мярка, ако не за друго, поне за това да разбере, че е прекалил и ги е прекрачил.