Ръбът -- Чарлз Буковски

твърде много твърде малко

твърде дебел
твърде слаб
или никой.

смях или
сълзи

мразещи
любещи

непознати с лица като
гърбовете на
кабърчета

войски тичащи по
улици от кръв
размахвайки бутилки от вино
промушващи с байонетите и чукащи
девици

някакъв стар човек в евтина стая
с фотография на М. Монро

има толкова самота по света
че можеш да я познаеш в бавното движение
на ръцете на часовника

толкова уморени хора
увредени
или от любовта или от липсата й.

хората просто не са добри едни с други
едни с едни.

богатите не са добри с богатите.
бедните не са добри с бедните.

страхуваме се.

образователната система ни казва
че всички можем да бъдем
победители с дебели задници.

не ни е казвала
за живота на улицата
и самоубийствата.

или за ужаса на някой
който тъгува на някакво място
сам.

недокоснат.
незаговарян.

поливащ някакво растение.

хората не са добри едни с други.
хората не са добри едни с други.
хората не са добри едни с други.

Предполагам, че никога няма да са.
Не ги моля да са.

но понякога си мисля за
това.

мънистата ще си се нижат.
облаците ще се заоблачават
а убиецът ще обезглави дете
като да му вземе сладоледа.

твърде много
твърде малко

твърде дебел
твърде слаб
или никой

повече мразещи от любещи.

хората не са добри едни с други.
може би ако бяха
смъртта ни не би била толкова тъжна.

междувременно аз се заглеждам по млади момичета
стъбла
цветове на шанса.

трябва да има някакъв начин.

със сигурност трябва да има някакъв начин за който още
не сме се досетили.

кой ми даде такъв ум?

той плаче
той иска
той казва, че има шанс.

той няма да каже
"не."